fbpx

Когато си тръгвам, ще ме върнеш ли?

Когато си тръгвам, ще викаш ли след мен? Толкова силно, че чак да те чуят боговете!

Ще изричаш ли с надежда името ми или просто ще оставиш да си замина?

Когато си тръгвам, любими, ще се разкаеш ли, ще помолиш ли за прошка?

За всички думи неказани, за всички обиди изречени, за всички мои сълзи. За нощите, когато вместо да ме прегърнеш, обръщал си ми гръб, а сърцата ни толкова далеч едно от друго, за любов копнели са, за топлина жадували са.

Когато си тръгвам, кажи ми, ще ми простиш ли тогава? За моите думи неказани, за моите глупави грешки, необмислени, за всички мои тревоги?

Когато си тръгвам, ще тръгнеш ли след мен или просто ще се обърнеш?

Казват, че животът винаги ти дава втори шанс, но трябва да си готов за него, да си осъзнал.

Защото всеки греши, защото никой не е безгрешен, ала само този, който признава грешките си, може да започне на чисто, може да бъде щастлив!

Когато си тръгвам от теб, ще ме погледнеш ли в очите? Ще видиш, че все още има искрица, все още пламъкът е там. Защото най-силна е любовта, когато обичаш със сърце и с душа!

Когато си тръгвам, любими, ще кажеш ли, че съжаляваш? За нещата, които не успя да разбереш, за нещата, които не оцени.

Казват, че хората оценяват какво са имали, само когато го изгубят, когато вече е късно… Късно ли е? Прекалено късно ли е за нас? Късно ли е да оценим какво имаме?

Когато си тръгвам, любов моя, ще ме върнеш ли? Не знам и не искам да разбирам!

Моля се само за едно: Никога да не трябва да ме връщаш…

 

 

 

 

Автор: Надежда Георгиева/iwoman.bg
Коментирайте във Фейсбук
Close