Когато си правя равносметка, не знам дали везните ще се наклонят в моя полза. Мислех по-рано, че имам пълна представа как да се предпазя от теб, Любов. Мислех, че контролирам ситуацията и всичко е наред.

Ти ме разлюля. Само с един удар разцепи земята под краката ми и за първи път видях каква бездънна яма може да ме погълне. Унищожи част от мечтите ми, пося в главата ми съвсем различни мисли от моите, и ме омая.

Уплаших се. Ти си огън и вода – най-ужасните стихии в едно.

Изпепели странно подредения ми свят. Наложи се да направя хиляди жертви. Дали си струваше? На моменти, когато плаках, свита на кълбо, и нямаше как да избягам не бях убедена дали съм взела правилното решение. Но нали така се става силен…

Вярваш… и продължаваш да вярваш…

Разголи душата ми. Възцари абсолютна бъркотия и не ме допускаш да подредя нещата както преди. И това ме притеснява. Страх ме е, че в момента, в който свикна с теб, ще ме оставиш. Как да ти оставя сърцето си, без да съм сигурна, че няма да го хвърлиш в прахта? Ще можеш ли да ме успокояваш, когато съм наранена? Ще останеш ли с мен? Защо идваш и си отиваш внезапно? Нима не съм достойна да те имам?

Поглеждам те, Любов. Да, и аз знам отговорите на всичките въпроси. Но остави ме за момент да ти покажа всичките си тревоги. Имам нужда от теб. Не ме оставяй сега. Знам, не съм идеална, но преглътнах горчивия хап и вече съм с високо вдигната глава. Ела и ме прегърни! Имам нужда от това!