fbpx

Искам те точно в 1:45 след полунощ…

Искам те точно в 1:45 след полунощ, когато всичко отдавна е заспало, освен съзнанието ми.

Искам да разчупиш тялото ми , да разбиеш принципите ми, да разбуниш музите ми. Искам те да изтриеш сълзите ми, да вдъхнеш живот на очите ми, да върнеш усмивката на устните ми . Искам те да ме търсиш и да ме намериш, спасяваш и да ме опазваш от мен самата, да ме гониш бясно и да ме прегръщаш силно. Искам те, за да заспивам на гърдите ти, за да търся утеха в ръцете ти и спасение в целувките ти. Искам те да избягаме заедно на далечни места, да чертаем заедно неосъществими планове и да вярваме в измислени богове. Искам те, за да си моето вдъхновение, моята най-голяма грешка в живота и моето “не трябваше да“. Искам те, за да крещиш и да шепнеш името ми, да четеш думите в погледа ми и да искаш да чуваш гласът ми. Искам те, за да си лежим на тревата, да ми подаряваш зюмбили и да ме целиш с пуканки,  за да уцелваш сърцето ми. Искам те, за да готвим заедно, а ти да рошиш косите ми, да ходим на кино заедно, а аз да заспивам на рамото ти, да сгафиш нещо и да отстояваш на сарказма ми. Искам те, да се напиваш с мен и трезвен да ме чувстваш, да пушиш с мен и зелените ми очи да виждаш, полужив мен да докосваш.

Искам да ме боли от теб, да страдам за теб, да плача за теб. Искам те дори да знам, че си само част от въображението ми и никога няма да успея да те видя, да те докосна, да те усетя. Искам те, дори да знам , че си измислен герой в приказка, в която не желаеш да участвам. Искам те, толкова много те искам, че сълзи напират в очите ми като наркоман, търсещ дозата си знайки, че може да му е последна. Искам те толкова много, че болното ми съзнание рисува несъществуващи образи – протягам ръце, за да те докасна, за да чуя, че толкова си близо…Тишина. Чувам само щракането на клавиатурата, и усещам само сълзите си. Няма да плача. Няма те и никога няма да те има за мен. Трезвата мисъл бързо почиства мечтите ми, като опитна чистачка,  наркоманът захвърля спринцовката на земята и отминава.

3:05 след полунощ, всичко е утихнало, всичко вътре в мен е утихнало. Не те искам…до следващият път .

Автор: Gergana Pavlinova

 

Коментирайте във Фейсбук
Close