Как да се справиш с това прекрасно, но несподелено чувство?

Любовта е велик дар на съдбата. Приеми го и го използвай за свое благо!
Ти непрекъснато мислиш за него, мечтаеш да се хвърлиш в обятията му, да се притиснеш в него… Той обаче се държи добре, но в очите му не намираш нищо освен приятелска симпатия. Може би и ти му харесваш, но не повече. Наясно си, че шансовете за взаимност са равни на нула, че трябва да го зачеркнеш от живота си, но пак се надяваш.

За да не изгориш в пожара на чувствата

Изгубила си съня и апетита си, не можеш да се съсредоточиш в работата си. Колко дълго може да продължи това?

Изборът е твой. Не си първата и съвсем не си последната жена, оказала се в такава ситуация. Но точно ти си тази, която ще реши дали любовта ще остане безнадеждна и ще тежи като камък в душата ти, или ще бъде огромен стимул за растеж и развитие. Трети път няма. Във всеки случай докато страстта не утихне дотолкова, че да ти напомня за себе си само в моментите на пряка среща с обекта на твоето внимание.

Колко да търпиш? Около девет месеца са необходими, за да може несподелената чувство да изстине и да се превърне във фоново състояние. Но ако постоянно хвърляш гориво в огъня на страстта, тези мъки може да продължат значително по-дълго. А в ролята на енергия за подхранване на несподелената любов могат да се окажат онези твои ресурси, които по принцип трябва да бъдат изразходвани много внимателно: физическото здраве, душевното равновесие, отношенията с роднини и приятели, чувството на удовлетвореност от живота.

Не си губи вкуса към живота. Ако постоянно подхранваш чувството с тези безценни материали, рискуваш да изгориш, да изгубиш интереса си към живота, да останеш сама, да станеш в толкова скучна личност, че дори на теб самата да не ти се иска да контактуваш със себе си. Ненапразно в романтичните романи се използва фразата “изсъхна от любов”. Жената, която е изгубила прекалено много от себе си, за да поддържа едно чувство, което няма да доведе доникъде, накрая се оказва душевно опустошена.

Укротяване на страстта

Любов не се дава всекиму и трябва да сме благодарни на съдбата за този подарък. За да може чувството, на което не са отвърнали, да не причини нетърпима болка у теб, трябва да се научиш да го укротяваш. Насочи го в руслото, в което то ще се стане полезно и интересно. Психоаналитиците наричат този процес сублимация, а ние ще се изразим по-простичко – толкова енергия не бива да отива напразно! А и не си заслужава да разпиляваш живота си в безсмислени преживявания, охкания и въздишки.

Любовта е велика сила! Необикновеният подем, невероятните усещания и въодушевлението са верните спътници на това чувство. Вероятно точно това са нещата, които преди са ти липсвали. Ако ти предстои да работиш по тежък проект, мислено го посвети на любимия си човек и вложи в него всичките си сили. В това състояние ще достигнеш върховете в развитието си, за които преди не ти е достигала енергия.

Любовта е вдъхновение. Може да откриеш в себе си таланти, за които не си подозирала – поезия, музика, живопис, фотография, бродерия. Всеки творчески процес е широк път за чувството, което гори в душата ти и не намира изход. Много поети, художници, музиканти признават, че са сътворили най-добрите си произведения в състояние на несподелена любов. Когато са живели щастливо с обекта на чувствата си, вдъхновението е изчезвало, цялата страст на творческия процес е изтичала от тях като вода в пясък.

Любовта е материал за размишление и анализ. Защо именно той? Каква своя потребност реализираш, поддържайки влюбеността си точно в този човек? С какво те е привлякъл? Размишлявайки над тези въпроси, можеш да опознаеш себе си. А докато трае този процес, е напълно възможно да дойде и освобождаването от натрапчивото усещане.

Сама по себе си несподелената любов не е страшна, ако подобно на атомната енергия се използва за “мирни” цели. Ако започнеш обаче да поставяш пред себе си неизпълними задачи, пази се! Такива цели може да доведат до униние, депресия и изтощеност. Много по-добре би било да се радваш, че живееш с любимия мъж на една и съща планета, да му посвещаваш стихове, отколкото да се самоунищожаваш от съмнения, тревоги и озлобление.

Увлечената в нещо, жизнерадостната жена привлича към себе си… поклонници. Ако се освободиш от несподелената любов, на нейно място скоро ще дойде… споделената.

–––––––––––––-
Какво иска жената? Помисли…

Няма такова понятие като “втора половинка”. Всичко това са момичешки фантазии! Има подходящ партньор и точно него избира жената за свой спътник в живота. Най-напред си отговори на въпроса “Какво очаквам от него?” Искаш да живееш в охолство? Тогава търси преуспял мъж. Жадуваш за страст? Значи ти трябва млад романтик. Мечтаеш и за едното, и за другото? Тогава ти трябва образован, амбициозен мъж от добро семейство. Мъжът не се ражда с дарбата да бъде добър съпруг и баща. Той е резултат от работата на жената, която знае какво точно иска.
–––––––––––––-

Щастието в брака (не) зависи от любовта?

– Според допитванията повече от 50% от жените приемат спокойно факта, че с времето любовта се превръща в навик. 30% от мъжете изобщо не смятат, че това е проблем.

– Психолози от Великобритания изяснили при анкетиране, че около 5% от запитаните са сключили брак по сметка. Напълно е възможно част от останалите участници в допитването просто да не са си признали това.

– Допитване сред съпружески двойки показало, че 48,5% са се оженили, защото са били влюбени. Но на въпроса от какво зависи щастието в брака едва 16 на сто от мъжете и 25% от жените посочили любовта. Е, дамите са по-романтични натури…