Една почти обречена Любов

Ще те обичам тихо. И от разстояние.

Ще ме боли от твоето отсъствие…

Ще си припомням твоето ухание,

очите ти, и допирът на пръстите…

Когато тихо спуска се нощта

и този град заспива уморен,

ще питам всяка мъничка звезда

къде си ти и мислиш ли за мен…

И само листите под моите пръсти

и моливът, докосващ ги с тъга,

зловещо тишината ще разкъсват,

за да напомнят колко съм сама.

Но тази самота – не ще разсееш,

защото, щом опиташ да преминеш

пропастта, която ни разделя

ще те погълне тя… и ще загинеш.

… Във друг живот – ще съм ти любовта.

Ти в този – ще ми бъдеш наказание.

Остава ми единствено това

да те обичам тихо.

И от разстояние…

Павлина Соколова