fbpx

Защото така се раждат Богове

Благодаря ти. За секундите внимание. За минутите нежност. За часовете сълзи. Благодаря ти. За дните. За седмиците. За месеците. Благодаря ти. За ръцете по тялото ми. За теб в сърцето ми. За нас в спомените ми. Благодаря ти. Че те имаше. Че бях. Че беше. Благодаря ти. Че бях до теб. Че беше до мен. Че бяхме един до друг.  Че бяхме един за друг. Че не бяхме един за друг. Благодаря ти. Че се
срещнахме. Че се разминахме. Че вървяхме в еднаква  посока. Че сега вървим в различни. Че са диаметрални. Благодаря ти. За чувствата. За нечувстването. За вниманието. За безразличието. За любовта. За нелюбовта. Благодаря ти. Че не оставаш. Че тръгваш. Че се връщаш. Благодаря ти. Че даваш. Че учиш. Че си ти. Благодаря ти. За раните. За болките. За мъдростта. За пътя. Благодаря ти. Че не бягам. Че знам. Че мога. Че вярвам. Че съм смела. Че съм по-силна от силните, и повече мъж от мъжете. За всичко ти благодаря! За света пред мен. За този зад мен. За този около мен. За  небето, което видях. За Рая. За въздуха, който беше. За Ада. За огъня, който ме изгори. За хоризонта, който ме чака. Без  теб. Където няма нас. Има само мен. Благодаря ти. Че си Бог. Че си олтар. Че си икона. Благодаря ти. Три пъти благодаря.

На мен ме ми благодари. Наведи се. Погледни ме. Там съм. Гледам те. С надежда. За пореден път. Моля. Дори не настоявам. Просто моля. Като пред Бог, като пред олтар, като пред икона. Просто да си тръгна. За да останеш Бог, олтар, икона. Защото така се раждат
легенди, приказки и Богове!
Остана ли, се раждат чудовища!
Благодаря ти!

Автор: Касита

Коментирайте във Фейсбук
Close