– Маргарита, животът е като сладкишите. Можеш да имаш всички съставки и точната рецепта, но това не стига, за да станат вкусни.

– Какво искаш да кажеш?

– На всеки сто успешни сладкиша ми се падат и сто неуспешни — клисави, прегорени, напукани, недопечени…

– И къде си сбъркала? — попита с недоумение Маргарита.

– Никъде.

– Как така никъде?

– Не бърках нито рецептата, нито съставките.

– Тогава?

– Не бях вложила сърце.

– В какъв смисъл?

– Мислех за нещо друго. Следвах правилата, но умът ми не беше там…

– Какво общо има това с мен?

– Ако не вложиш сърце в онова, което ти предстои, няма да успееш в живота. Трябва да обичаш нещата, които правиш. Всеки сладкиш има своя история: за кого го приготвяш, какво изпитваш, докато го правиш… всяко нещо влиза в ръцете ти и докато го замесваш, мислиш с ръцете, обичаш с ръцете, създаваш с ръцете. Най-хубавите ми сладкиши се получаваха, когато си мислех, че ги правя за дядо ти. Дори и сега, макар че вече го няма…

 

„Перла в мидата“, Алесандро д’Авения