Обичай ме тихо, кротко, не крещи. Говори ми без думи, нежно в ухото ми шепти.

Да усещам дъха ти, това ми стига. Всички думи са излишни, ако ми говориш с очи.

Да, обичай ме с очи. Бъди честен с мен, не ме лъжи. Моля те, нищо от мен не крий, дори и лошото, казвай ми. Така ме обичай, искрено, честно, без тайни. Любовта е доверие, любовта е уважение, любовта е да казваш истината, винаги.

Ето така ме обичай, без маски. Бъди себе си и знай, че аз също ще бъда себе си, истинска до край. Приеми ме с всички мои недостатъци и лоши навици. И ако това все още обичаш ме, то това се нарича любов.

Обичай ме, не по навик, не на сила, само ако имаш желание. Любовта се чувства, изгубиш ли тръпката, нищо вече няма смисъл. Ето така ме обичай. Без причина, без условия, без смисъл дори. Любовта се ражда от нищото, а се превръща във всичко.

Ето така ме обичай. Лудо, диво, страстно, до болка дори. Да изпитаме всяка капка любов, да се почувстваме живи. Защото казват „Живеят само влюбените, другите просто съществуват.”

Обичай ме нежно, не натрапчиво, не задушаващо. Подари ми свобода. Да можем да дишаме един без друг, да съществуваме, но да знаем , че душите ни са свързани и сърцата ни в едно туптят.

Ето така ме обичай, истински, искрено, тихо. А аз ще ти правя чай, когато навън е студено. Ще се гушнем и заспим щастливи заедно, а на сутринта ти ще ми направиш кафе. Ще се смеем заедно, ще обичаме света, понякога ще плачем, понякога ще сме ядосани, но бързо ще ни минава. Ще ми подаряваш цветя, а аз ще ти пиша мили бележки. Ще се усмихваме, само при мисълта за другия и ще чакаме срещите си с нетърпение.
Защото ето така се обича – без условия, тихо, нежно, със душа.

Текст:Надежда Георгиева