Днес се съгласих да говоря за една жена, за която обикновено не искам да си спомням. Тя е жената, която кара мъжете да си тръгват. Тя е причината да се развеждат. Може да ви накара да обиждате мъжа си и да размахвате показалец в лицето му, докато крещите думи, които сами не разбирате. Тя е коварно лоша и вероятно е причината да не правите любов с него от няколко дни, може би месеци. Тя е причината изобщо да забравяте за любовта.
Тази жена не е любовницата на мъжа ви, от която толкова се страхувате, нито е русата мацка от бара с къса пола и крака, дълги до небето. Тази жена не намига на мъжа ви, докато вие отивате да освежите грима си. Тя не е красивата колежка от офиса на съпруга ви, с която вие водите домашна битка, без да си струва. И въпреки това, тази жена ви кара да крещите, вбесява ви, ужасява ви, подлудява ви…Но коя всъщност е тя?
…Нима все още не сте се сетили? Тази жена сте самата вие… и дори и да не ви познавам – вероятно ще откриете себе си някъде между тези редове, защото жената, която най-много ви пречи, е тази вътре във вас. Тази част, която се показва за миг и разрушава всичко. Знам, че ще го отречете, защото тя е доста прикрита, но все пак…
Няма по-проклет дявол от този, който една жена може сама да измисли. Няма по-трудна комуникация от тази, която една жена води със себе си, няма по-голяма ревност от тази, родена под набезите на измислената ѝ вътрешна несигурност.
Няма по-голям враг на жената от самата нея, когато не вярва дори на себе си. Тази жена може да е навсякъде, тя е част от характерите на много от вас. Вие я обичате, толерирате я, храните я и после търсите разбиране от мъжете…
Тази жена е и кучката, изгубила се в света на посредствени фантазии за пари. Тя никога няма да стъпи в изискан ресторант с мен. Няма да я поканя на вечеря с родителите си, няма да ѝ купя цвете. Няма и да си тръгна с нея от бара, защото не си заслужава.
Мразя жената, която търси цената във всичко, като на продукт от рафта на магазин със скъпи украшения. Мразя да виждам в погледа ѝ как си прави сметка и поръчва втора напитка, докато си мисли, че не забелязвам.
…Онази жена, която на 18 години се усмихна на една роза, а след това не ѝ стигаха сто.
Жената, която отказа да бъде моя съпруга, защото пръстенът не беше в светлосиня кутийка на Tiffany&Co. Какво, по дяволите, е това?
Онази, която така и не разбра какво иска, защото искаше твърде много. Която не разбра, че е възможно просто да си прекарвам времето по различен начин от нейния.
Онази, която ревнуваше без причина, която крещеше, която ровеше в телефонния ми указател преди да заспи и после сънуваше кошмари, която търсеше съобщения от призрачни жени, която искаше да съм различен, която искаше да нося сивото, което ненавиждам…
Мразя жената, която направи възможен този списък днес!
Но помня тази, която някога толкова много обичах и знам, че тя можеше да направи всичко толкова различно…
Текст: Fashion Inside
