Дорис Мей Лесинг е британска писателка, която печели Нобелова награда за литeртура през 2007 г. заради невероятната си способност да улавя пулса на съвремението и да пресъздава изтръпналите точки на света, в който живеем.

Родена е на 22 октомври 1919 г. в град Керманшах (днешен Бахтаран, Иран), тя е дъщеря на капитан Алфред Тейлър и майка Емили Мейд Тейлър – и двамата родом от Великобритания.

Дорис получава ранното си образование в римо-католическо училище, обучаващо всички момичета в Солзбъри (днешен Хараре), ала не успява да го завърши. Тя напуска класните стаи на 14 годишна възраст и оттам насетне поема образованието в собствените си ръце. На 15 години напуска и дома си и започва работа като детегледачка. В помощ на нейното интелектуално израстване идват политически и социологически книги, които получава от своите първи работодатели.

Творческият й път е дълъг и плодотворен. Първият й роман „Тревата пее“ е публикуван през 1950 г., а романът, с който прави категоричен пробив „Златната тетрадка“ написва през 1962 г. Между 1952 г. и 1969 г. публикува полуавтобиографичната серия „Деца на насилието“, състояща се от пет романа: „Марта Квест“ (1952), „Подходящият брак“ (1954), „Вълни след щурма“ (1958), „Обкръжени от суша“ (1966), „Град за четири врати“ (1969). Последващите „Инструкция за спускане в ада“ и „Лято преди залеза“, публикувани последователно през 1971 г. и 1973 г., потапят читателя в бездната на една разтроената психика и човешко безумие. Между 1979-1983г. пък излиза серия от фантастични романи „Канопус в Аргос“. Поредицата представя романи за бъдещето, в които персонажите – различни архетипове на мъже и жени – взаимодействат в космическото пространство, състоящо се от шест „нива на битието“: „Шикаста“ (1979), „Бракове между зони три, четири, пет“ (1980), „Експерименти на Сириус“ (1981), „Създаване на комитет на представителите за планета осем“ (1982). През 1988 г., по мотиви на последния, композиторът Филип Глас написва опера. Финалният роман е „Документи, имащи отношение към сантименталните агенти в империята Волиен“ , издаден през 1983 г. Фантастичните романи имат предимно филососка проблематика. В тях често пришълци от други вселени са описани като божества. Писателката получва критични отзиви, но произведенията набират популярност.

През 1984 г. Дорис Лесинг прави опит да публикува два романа под псевдонима Джейн Съмърс, с цел да покаже трудностите, пред които се изправят новите автори, с желание да стигнат до печат. Първоначално романите са отхвърлени от британския издател на Лесинг, но по-късно са приети от друг англичанин – Майкъл Джоузеф, и в САЩ от издателя Алфред Кнопф. Това са „Дневникът на добрата съседка“ (1983) и „Ако старостта би могла…“ (1984). През 1985 г. Лесинг публикува сатиричния роман „Добрият терорист“, спечелил благосклонността на критиците. През 1988 г. поредната й голяма книгата, считана за емблематична за тврчеството на писателката, е „Петото дете“. През 1990 г. излизат две автобиографични книги „В моята кожа“ и „Да вървиш в сянката“. След осемгодишно прекъсване Дорис Лесинг се завръща с „И отново любов“ през 1996 г. и футурологичния роман „Мара и Ден“ от 1999 г.. Романът „Бен, захвърленият“, продължение на „Петото дете“, излиза през 2000 г.

През 2007 година британската писателка е лауреат на Нобелава награда за литература. Според мотивите на шведската Академия на науките 87-годишната писателка е избрана, тъй като е „епичен изразител на женския опит, който със скептицизъм, жар и визионерска сила подлага на анализ една разделена цивилизация“.

Лесинг е 34-та жена нобелист и 11-та, отличена за литература в историята на приза. Освен това е и най-възрастния Нобелов носител от основаването на наградите през 1901 г. Умира на 17 ноември 2013 година в Лондон.

Представяме ви избрани цитати на Дорис Лесинг:

„Не вярвай на приятел, който не допуска грешки; обичай жена, а не ангел.”

„Това е да се учиш. Изведнъж разбираш нещо, което си знаел цял живот, но по друг начин.”

„Един писател се влюбва в една идея, след което тя го отнася.”

„Никога не спрях да чета.”

„История – това е начинът, по който подреждаме своите преживявания.”

„Някои хора се сдобиват със слава, а други си я заслужават.”

„Обективно погледнато, аз съм написала една или две добри книги.”

„Малките неща впечатляват малките умове.”

„Всеки човек ще разкрие стотици неочаквани таланти, стига да му се даде възможност.”

„Обикновена благодарствена мисъл, отправена към небето, е по-добра от всяка молитва.”

„Какъв герой е този, който няма любов към човечеството!?”

„В университета не те учат, че законът е, в голяма степен, толериране на глупаците.”

„В процеса на писане, колкото повече една история се оформя сама, толкова по-добре.”

„Ние използваме родителите си като повтарящи се мечти, към които да се върнем, когато имаме нужда.”

„Винаги са ми приписвали гледни точки, които никога не съм имала.”