fbpx

Дора Габе съветва жените да не се разкриват докрай в любовта

Голямата поетеса гледа на мъжете снизходително като на безразсъдни деца

Нейното място е завинаги запазено в нашата литература, дори ако беше написала само тази малка книга, наречена скромно “Някога” (1924 г.). Дора Габе е автор с дълъг житейски път и богата творческа биография.

Има късмет с родители – дъщеря е на духовно извисен и толерантен баща, евреин беглец от Украйна, модерен чифликчия, който дава възможност на децата си сами да избират своето образование и дори религия. Има късмет и с мъжете – десетилетия наред я обграждат с любов и внимание няколко поколения известни българи, изтъкнати интелектуалци, сред тях и видни личности чужденци. Тя е еманципирана не като държание, а като душевно състояние.

Чирпанлията Яворов е бил луд по нея и много тежко преживява девическата й незрялост и въздържаност. Йовков не само въздиша по тъмнооката амазонка, но и я вплита като образ в едно от най-хубавите си произведения. Боян Пенев, вече доцент в университета, й предлага брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата. Вазов, вече възрастен, с удоволствие я посещава, разговаря с нея, чака я да му отиде на гости в деня на смъртта си. Била е много близка на Ян Каспрович. Витезслав Незвал й пише трогателни писма и се кълне, че заедно с тях й изпраща и “доверчивото си сърце”.

Младото момиче, израснало в големия добруджански чифлик с хора от различни етноси, с много книги и много свобода, е решително и освободено от предразсъдъците на времето.

Казват, че като ученичка във Варна първа дръзва да се появи на пързалката по къси панталонки

Нейната независимост и разкрепостеност прави толкова силно впечатление на съотечествениците й, докато следва в Женева и Гренобъл, че един от тях – Петко Росен – буквално я наклеветява пред Яворов и това предрешава края на дружбата й с ревнивия чирпанлия.

Между Дора Габе и Боян Пенев има силно и плодоносно интелектуално общуване.

Големият учен – историк, критик и естет, внася в живота й широки интереси, страстна любов към сериозната музика, към изобразителното изкуство, досег до световната култура, изключително благодатна среда от писатели, поети, университетски преподаватели, преводачи. Когато става дума за раздялата им, обикновено се изтъква, че Боян Пенев не е оценил творческата стихия у нея, че й налага една мяра за духовни ценности, която я стряска, подплашва нейното емоционално начало, нейната импулсивност и склонност към детинска непринуденост. Но никога няма да разберем със сигурност какво налага тази раздяла, защото Дора Габе,

вярна на своето възпитание, никога не си позволява интимни себеразкрития,

нито пък хули и сипе публични упреци към съпруга си. В късни години ще каже: “Много го разбирах, извънредно много му давах и много получих от него… И кой знай дали духовно нашата среща в живота не беше по-продуктивна от всичко останало и за него, и за мене…” Който може – да разбере за каква толерантност и широта на духа става дума. Макар че за някои неща има безспорни доказателства – Боян Пенев не само е изневерявал на съпругата си, но има и дете от една своя любовница – Олга Милетич. Запазени са писма на Дора Габе, в които тя в прав текст поощрява мъжа си да не се въздържа от нищо, което би му доставило радост.

Десетилетия след смъртта му тя, в една статия, ще ни даде възможност да разберем нейните преживявания и прозрения за любовта, брака и дружбата с мъжете. Нейните, макар и късно осъзнати грешки: “Да не крием нищо от мъжете ли? Не смятам, че трябва да се разкриваме изцяло. Защо ли? Защото скоро ще се изчерпим и ще им станем скучни. Особено жени, които непрекъснато дърдорят и уморяват мъжа, завърнал се вкъщи уморен. Трябва да остане в душевността на жената нещо неразкрито от мъжа – нещо в характера й, нещо в мнението й за някоя негова проява. Да знаем кога да премълчим, за да оставим мъжа сам да разкрие неправилността или грозотата на своята постъпка”.

Дора Габе съумява, толкова млада, да постигне онази еманципация на жената, която не е външна, показна, а състояние на духа, жизнерадостно самоутвърждаване, нов тип обществено и културно поведение.

Боян Пенев я кара да се запознава предварително с музикалните пиеси, които ще слушат на концерт, да научи лайтмотивите, да прочете текстовете. Той настоява тя да усвои добре полския език, за да превежда повече. Той, дори и след раздялата, си остава неин изповедник, педагог и близък приятел. Дора Габе ще пише след време:

Трябва да постигнем дружбата с мъжа

За голямата магьосница на словото не е тайна, че мъжете и жените гледат по различен начин на любовта: ”Трябва да се опознаем: мъжете нас и ние тях. Жената да си е жена, а мъжът – мъж. Ние сме две различни същества – и физически, и душевно”.

Много приказки са изприказвани и изписани за съперничеството между Дора Габе и Елисавета Багряна. Истината е обаче, че те съумяват – всяка по свой начин, да се издигнат над злословията. Нещо повече – десетилетия след като любимият и на двете Боян Пенев лежи в Централните софийски гробища, те се сближават и другаруват без каквито и да е пози и предвзетост. Заедно изнасят сказки из страната, пътуват в чужбина, участват в литературни четения, всеки ден се чуват по телефона. И двете подкрепят – със слово и дела, каузата за връщането на изконните ни земи в Южна Добруджа. Когато Дора Габе замества проф. Шишманов като председател на ПЕН-клуба в международния конгрес в Брюксел, намират се недостойни люде, които после я обвиняват в разхищение на служебни пари. Група писатели пишат писмо в защита на обруганата поетеса. Името на Багряна е на второ място под този текст. В този списък от “защитници” на Дора Габе има и едно име, един мъж, който години наред ще й бъде много близък. Йордан Стубел (псевдоним на Йордан Бакалов, 1897-1952), български поет, популярен тогава автор на стихове за деца). Запознават се покрай “Златорог”, където той другарува с Владимир Василев. Тя ще напише след години: “Има нещо детско у мъжете. И трябва да проумеем това.

Да разбираш мъжете, е творчество

Това е нещо голямо, велико. Жената е родителка, самата природа я задължава не да руши, а да създава…” Нейното отношение към “Дако” е подчертано майчинско, ласкаво, покровителствено, той е девет години по-малък. Тя го нарича “детко”, “Дак”, “Милия ми…”

Дора Габе го поощрява да пише за деца, наставлява го в житейските проблеми, помага му като по-опитен автор. Има запазени писма помежду им, които свидетелстват за високия полет на нейните чувства. Когато види недостатъците на мъжа, (жената) да не ги посочва направо, грубо, безтактно, а търпеливо…

Мъжът не бива да бъде унижаван,

ще напише след време тя. Йордан Стубел е бил обект на голяма и светла любов. Но Дора все по-често забелязва, че с него трудно се водят сериозни разговори, че той няма тази богата култура, която я респектира и окриля у Боян Пенев.

В анкетата с проф. Иван Сарандев тя пестеливо ще каже след време, че той, Стубел, бил като дете… завеян… странен… И най-важното, което предопределя раздялата им: в общуването им тя чувства празнота. “Обаянието на младостта не компенсира липсата на култура”.

В своите спомени за Маруся Каспрович Дора Габе разказва с възхита как младата съпруга на възрастния и полупарализиран писател искрено желаела любимият й мъж да се влюби в друга жена, за да излезе от депресията, да се вдъхнови, да си върне вярата в себе си… За Дора Габе, както изглежда, това е висша проява на любовта – така да обичаш човека до себе си, че да не мислиш за себе си, да превъзмогнеш егоизма си. Голям урок от голямата дама на българската поезия.

Прочети повече в Blitz.bg

Коментирайте във Фейсбук
Close