Да, аз съм лоша майка!

Аз не искам вечер да пиша домашни с детето си.

И дъщеря ми също не иска да пише домашни вечер.

А друго време за това ние нямаме.

Съвременният живот е такъв, че почти всяко дете, след училище ( с по 7-8 часа) посещава някакви извънкласни форми, допълнителни уроци и др.

Предвид заетостта и трафика, много родители се прибират вкъщи вечер.

Ние, по правило, не по-рано от 20 часа.

Уморени. С единственото желание просто да си поговорим, да вечеряме и да се приготвим за следващия ден.

И дори (Да ме прости Господ!) да изгледаме някой филм или да почетем книга.

Но, не! Ние трябва да учим уроци. Иначе утре пак ще има забележка „не е подготвена за часа“, а аз ще страдам от комплекса „майчина вина“.

По дяволите! Да, аз съм лоша майка!

Имам дъщеря-бунтарка в тийнейджърска възраст.

Тя не желае да пише домашни.

А аз не мога да стоя над главата й и да лая като селско куче след преминаваща кола.

Защото много работя.

Затова се уморявам.

Защото не помня уроците по математика за 8 клас.

Защото трябва да сваря елдата за сутрешната закуска и да направя чийзкейк (който невинаги ми се получава).

Защото трябва да обърна внимание и на мъжа си.

Защото понякога вечер също имам ангажименти, срещи, събития.

Защото имаме две котки и куче, които също чакат да им обърна внимание.

Защото през почивните дни отиваме на вилата, иначе просто ще полудеем.

Защото ние „имаме“ театрален кръжок, фотографска школа, вокална група.

Защото просто искам да си почина вечер.

Да, аз съм лоша майка, както навярно ще кажат мнозина.

Аз съм родила тези деца, а родителството е сериозен труд, няма мърдане.

И аз се трудя. Цял живот.

За да бъдат децата ми здрави, облечени, обути, да научат нещо повече от предвиденото в учебните програми, да бъдат доволни, весели, да ги водим на море, да бъдем приятели.

И затова аз не искам да правя вечер домашни.

Аз искам просто да разговарям с децата си!

Защото не смятам, че децата са пожизнена даденост.

Смятам, че децата са радост.

И вечерта е време за радост, а не за подготовка на уроци.

Боже, кога най-сетне ще отменят тези домашни, както направиха в много страни по света?

Защо да не се въведе например двучасов блок по предметите – в първия час да се занимават с теория, а във втория – да се упражняват?

Защо трябва да отнасят вкъщи всички тези задачи, когато могат да ги направят в училище, а вкъщи да имат време за игра и почивка?

21 век внесе ускорение в живота ни, хвърляйки в лицето ни много нови предизвикателства. Но денонощието все още е само 24 часа. И силите и здравето ни не са станали повече.

И децата вече са други.

Защо това да не се вземе предвид, както направиха финландците?

Да, аз съм лоша майка.

Моето дете не желае да пише домашни вкъщи.

А аз не съм убедена, че това е необходимо. Тогава как да убедя нея?

На мен навремето ми провървя повече. Майка ми беше домакиня и аз и моите домашни бяхме основното й занимание. И вадех книгата, която бях скрила под бюрото си, едва когато мама напуснеше стаята ми.

Плюйте ме колкото искате, но аз съм добра майка.

И обичам дъщеря си, която никак не е лесна.

И въпреки това, в очите на обществото, аз съм лоша майка, а дъщеря ми е тийнейджърка-бунтар.

Такива ни прави образователната система.

Аз нямам претенции към училището й. Напротив, то е добро във всеки смисъл и аз много държа на него. Както държах и на това, в което работех преди 100 години.

И още тогава, преди 100 години, смятах, че образователната ни система трябва напълно да се промени, ако искаме на децата да им е наистина интересно в училище.

Но все още нищо не е мръднало.

Добавят, премахват предмети, сменят идеологиите като чорапи, увеличава се срокът на обучение, измислят се нови „принципи“.

И нито една истинска, а не измислена реформа.

Започнете с малко.

Преустройте програмата на обучение така, че да не е нужно вкъщи, по нощите (поне в почивните дни), да се пишат домашни и да се подготвят уроци.

За да могат десетки хиляди майки и бащи да престанат да се смятат за лоши родители.

А „непоносимите“ тийнейджъри да имат един повод по-малко за бунт.

А сега – плюйте.

Все ми е едно, нали съм лоша майка…

 

Автор: Елена Скачко, mamaninja.bg