На Х.

Смехът й озаряваше малката стая като слънце. Когато някое сапунено балонче се спукаше върху топлата й кожа, тя се усмихваше някак по детски невинно.

Просто стоеше там, на една ръка разстояние от мен, смеейки се щастливо на балончетата и аз гледах като в транс, причинен от непринудената й красота. Бе една от най-великолепните гледки в живота ми.

Сред миризмата на кафе, малини, свещи и цигари това неземно видение ми напомняше за първата жена. От нея струеше вълшебно, наивно детство и най-привличащата еротика – гореща, досущ като пламъка на косите й.

Сърцето ми биеше като на мустанг в галоп. Бях едновременно гладен вълк, гледащ млада, елегантна газела и малко момиченце по средата на игра на жоменка.

Просто един от онези редки моменти, в които дори и колите по булеварда, вечно бързащи за незнайно къде, не можеха да променят потока на времето, който за мен бе застинал неподвижно.

Исках да я докосна, да усетя меката й кожа под пръстите си, да опитам тази дяволска съблазън. Да бъда балончетата, танцуващи красивия си танц във въздуха, преди да се стопят върху краката, корема, гърдите и ръцете й, оставяйки влажни, бляскави следи след себе си.

Жадно, хищно да заровя пръсти във водопада от коси и да си открадна бавна, страстна целувка, която да може да запали пожар.

Исках също и тя да не мърда, само да стои на сантиметри от мен и да се усмихва по този брилянтен начин. Исках Нея в безумната й цялост…

Пред очите ми бе голото превъплъщение на Ева в пълната й женска лудост и магия. А аз бях и Адам, и Ева, и змията. Господ ми е свидетел, ако това бе грехът, нямаше дори да се замисля за райската градина.

Опивах се и ставах все по-пиян от тази изящна сирена, излегнала се на дивана ми. И Господи, нима имаше нещо по-безумно магнетично от нейния смях? Дори Одисей не би издържал да стои надалеч от нея.

И нещо в мен шепнеше, ами ако това бе раят…

Автор: Емануела Кацарова