fbpx

В момента, когато се зачудя дали ме обича истински, си тръгвам

Винаги съм знаела, че когато е така, го знаеш със сигурност.
Усещаш го в дълбоките погледи, в чувствените докосвания, в моментите на открадната нежност.
В този забързан свят, на моменти сив и толкова скучен, е толкова хубаво, когато има някой, който споделя яркостта ти. Мъж, който изпълва деня ти с цветове. Създава мелодии. Оставя аромати. Едновременно пленява тялото, ума и душата ти. 
Заспивам до такъв мъж, който преплита пръсти в моите. Който прави не просто секс, а любов. Целува устните ми и притаява дъх гушнат в мен.
Отпускам се единствено в ръце, които знаят какво е труд, колко стени трябва да разбият, за да постигнат целта си, колко рани трябва грижовно да закърпят.
Едновременно сила и уязвимост. Любов, загуба, приятелство. Тези неща винаги са ме привличали.
Искам мощ, която да укроти всичките ми бури, да разбие черните облаци, виснали над главата ми, да приспи ураганите, които бушуват в мен. Да остави тлеещи вулкани.

Като всеки човек, и аз имам няколко белега от предишни любови и предателства.
Честно да си кажа, от които малко се срамувам. Но той, той така ги обича. Движи ръка по тях и чудодейно ги заличава.
Моето момче е достатъчно пораснало, за да знае, че именно те ме правят още по-интересна. Те ме събориха, но и изградиха.
Той познава добре характера и същността ми. Приел е свободата и авантюристичността ми. Оставил ме е да бъда силна, а в слабостта ми ме посреща с успокояващата си прегръдка.
Аз съм мъжко момиче, но обичам да бъда обгрижвана. Обичам жестовете, искам подкрепа. Мъжът до мен трябва да е по-силният, той трябва да знае как да контролира нещата. Когато загубя посоката и не знам накъде да поема, неговото докосване трябва да е като връщане у дома.
Интимност и страст, силна връзка, приятелство, свободата да бъдеш себе си. Сексуалност, дълг, вяра. Даването и получаването.
Първо всеки да има себе си, а после да има и „Ние“.
Да синхронизираме пулса си, но и да не си приличаме прекалено много. Да се движим в една посока, но и всеки да има своя Вселена, та да не си доскучаем.
Ние се уствършенстваме и изграждаме. Заедно се борим и подкрепяме, за да станем по-добри.
Никога не сме прекалено заети. Винаги отделяме по минутка, за да разкажем деня си, да погледаме звездите, да изследваме живота.
А когато сме заедно той е див, изпълнен със смисъл и вълнуващ.
Освободени от стари спомени, създаваме нови.
Свързани дълбоко, защото сме изминали дълъг път и знаем, че за да обичаш някой друг, трябва преди всичко да обичаш себе си.
Приели любовта не като ограничение, а като дар.
Някак пораснали. Повече себе си.

И май след като го написах, не ми се тръгва. Сякаш се давех, а сетне сама се спасих. Ние сме глътката въздух, от която всеки така се нуждае.
И мисля, че винаги сме се търсели.
Навсвкъде, във всеки човек.

Мия.
Из “ Дневниците на Мия “

Коментирайте във Фейсбук
Close