fbpx

Бебето няма нужда от майка, която пере, чисти и готви, а която откликва на неговите нужди

Деница Илчева е психотерапевт и танцов терапевт. Оставя зад гърба си дългогодишна кариера в банка, за да създаде Фондация „Потока“ и да посвети времето си на терапевтичната работа, която обича, на творчески проекти и инициативи. Има син на 6 години и влага голяма част от своето време и енергия в каузата за родителските кооперативи и създаването на демократично училище в България. Деница вярва, че за да заживеем в един по-добър свят, е необходимо да преосмислим нагласите и отношението ни към възпитанието, образованието и отношението към децата. Деница е и автор на детската книга „Дъж и Кап“, на разкази, текстове и опити за стихове, а в момента пише своя първи роман. Повече за нея можете да прочетете на www.potoka.bgили на https://www.facebook.com/potokabg/.

Децата нямат представа и усещане за време, те не знаят, че има „после“ и „след малко“ – когато едно новородено плаче, то преживява смъртта си. След първата годинка то започва да разбира, че е отделно същество от майка си. Започва да търси своите граници, навлиза в т.нар. криза на независимостта. В този период то започва да се тръшка, плюе, рита, крещи, казва „не“ на всичко. Всяка една такава проява не е за да дразни родителите, нито е проява на лошо възпитание, по този начин то опитва да намери своите граници. Родителите, които не уважават мнението на детето си, най-вероятно ще отгледат дете, което трудно отстоява себе си и трудно казва „не“. От друга страна, родителите, които винаги се съобразяват с „не“-то на детето, няма да му дадат възможност да научи, че и другите имат своите граници. Трябва да има баланс между „не“-тата на родителите и „не“-тата на децата, който може да бъде постигнат чрез правилото 7:3. Между 3 и 5-годишна възраст децата попадат в по-голяма социална среда, между 5 и 8 навлизат в сексуална фаза. Какво се случва тогава?

Травмите и преживяванията от първите 7 години ще определят живота на детето. То взема със себе си тях, но и любовта, която родителите са му дали. Осъзнатото родителство не е безгрешното родителство – то е това, което родителят дава на детето, а и на себе си.

Коментирайте във Фейсбук
Close