![](https://thememoires.com/wp-content/uploads/2017/03/14895775164.jpg)
Черните периоди в живота понякога стават писти за излитане…
Всеки един от нас е страдал. Това не е нещо ново. Били сме изоставяни, изоставяли сме. Били сме наранявани, наранявали сме. И всеки път намираме начин да се справим с тази на пръв поглед всепоглъщаща и невъзможна болка, от която сякаш трудно си поемаме дъх. Но и всеки път е различно – имаме чувството, че това е най-голямата и страшна болка, която сме изпитвали досега, че е непреодолима и силата й е смазваща, че е в състояние дори да ни разболее.
![](https://thememoires.com/wp-content/uploads/2017/03/3134-1.jpg)
Вчера завърших една книга, която чета вече няколко месеца. Все не ми се искаше да стигам до края й, защото е толкова душевна и я усещам истински близка до себе си. Това е книга, в която всеки, преживял раздяла скоро или някога преди, може да открие много. В нея ще намериш думи, които сякаш са писани именно за твоето страдание и за пътя към собственото ти изцеление и израстване. Защото „Ако ти знаеше…” наистина е писана за теб, за мен.
НА ВСЯКА СТРАНИЦА ЩЕ ВИДИШ ПО НЕЩО, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПОДЧЕРТАНО, ПРЕПИСАНО ИЛИ ПОВТОРЕНО И ЗАПАЗЕНО НЯКЪДЕ В ТЕБ.
Всички тези мъдри думи са един вътрешен диалог, който има силата да лекува, подтиквайки те да помислиш върху това, как да продължиш по пътя си.
![](https://thememoires.com/wp-content/uploads/2017/03/1134-1.jpg)
„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна… спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.”
Елчин Сафарли е азербайджански писател, непознат досега у нас, който разказва за Изтока и за любовта по един докосващ начин. Грабващо в книгата е и това, че той сякаш наистина познава жените в дълбочина и усеща тяхната чувственост и душевност. А и описва толкова истински вътрешните им битки и лутания, множеството им страдания и копнежи.
„Ако ти знаеше…” разказва за Север – млада рижава жена, която пристига в Овалния град, изгубена и страдаща, за да избяга от миналото си, от родния си град, от един мъж и от страшната диагноза, която й е поставена. И тъй като няма какво повече да загуби, тя среща един друг мъж, а може би и себе си. Тази книга е за теб, ако те е страх да продължиш напред, ако не знаеш как да го направиш, ако почти си се отказал. Ако не искаш да забравиш миналото, а имаш нужда да го приемеш, да се излекуваш и да поемеш по свой нов път, ще я усетиш като много своя, като писана за теб. Защото тя наистина е.
ЛЮБОВТА НЕ ВИНАГИ СЕ ДАВА ЗАДЪЛГО. ТЯ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ, ДА ТЕ НАУЧИ НА НЕЩО ВАЖНО И ПАК ТАКА ВНЕЗАПНО ДА СИ ОТИДЕ. НО НИТО ЕДНА ЛЮБОВ НЕ Е БЕЗСЛЕДНА – ТОВА Е ГЛАВНАТА Й ОСОБЕНОСТ. ТЯ ВИНАГИ ТЕ ПРАВИ ПО-ДОБЪР, НИКОГА – ПО-ЛОШ.
„Знам, момичето ми, има спомени, от които ти се иска да се отървеш час по-скоро. Да ги забравиш като страшен сън. Всеки от нас има рани, които кървят дълго време, които ни будят нощем. Но не бива да се паникьосваш и да търсиш обезболяващи средства. Трябва само да се запасиш с търпение и да изчакаш времето да избере твоето лекарство. За всеки то е различно. За един е нова любов, за друг – дете, а за трети… просто морето. Някой ден ще застанеш до него и то ще отнесе на своите вълни болката от спомените. Всеки от нас има своето море.”
Текст:http://goguide.bg