Ако жената крие душата си, не дава шанс на мъжа до нея да обича себе си и така тя престава да бъде обект на любов и става обект на желание.
Ако жената не чувства своята душа, тя не може да разбере: къде е тя, с кого е и защо? А дории най-тъмният и див мъж има нужда да се моли, макар и самият той да не го разбира. На мъжа у се иска да вижда в жената божественото, тогава божественото се пробужда в мъжа. Любовта прави мъжа мил, истински и силен. Ако мъжът не е обичан, няма как да намери мястото си в света.
Защо му е да живее в свят, където няма любов?! Трябва му огън, а в секса няма огън. Огънят не е алхимия на телата, а алхимия на душите. Мъжът сам не може да разбере защо не свети и защо не ликува душата му. Причината е в това, че жената до него не разкрива душата си. Тогава мъжът усеща, че той е дал всичко от себе си, но жената до него иска още нещо. Жената възприема угасналия мъж като неблагодарник. Тя толкова е пазила душата си за него, за да го спечели, е е спряла да я усеща. В един момент обаче усеща, че е направила жертва и започва да го обвинява за тази жертва. Той пък се чуди: „С кого е твоята душа?“. Да усещаме душата си не е нещо, което се учи в университет.
Има израз: „Жената е пазителка на огнището.“ Но това не означава да готвите супи и да пазарувате за дома. Това означава да показвате душата си и да знаете с кого е тя. Ако женската душа е отхвърлила мъжа, значи огнището е угаснало. Това трябва да се знае и да бъде прието от него, иначе той ще се чувства като неблагодарен идиот и ще изпитва вина без причина. А мъжът усеща, когато нещо не е наред.
Ако душата на жената вече не е при мъжа до нея, тогава каква е неговата роля? Да я спасява от детските й страхове, да поддържа фетишите й, да й предоставя интимни услуги? По-често не мъжът си тръгва, а жената – първа връзката между двамата напуска нейната душа. Да спорите с Душата е като да спорите с Бог. Тя е неговият огън. Когато няма огън, мъжът във връзката става тъжен.
На жените принадлежи тайното, а на мъжете явното в света. Жените са скрити, мъжете са изявени. Мъжете явно действат в света, а жените тайно. Затова на жените принадлежи скритото – тяхната душа е душата на връзката. Когато огънят във връзката е малко, мъжът изпитва желание да разруши света.
Има ли шанс мъжът да постъпи по друг начин, когато жената крие душата си от него? Разбира се, че има. В противен случай светът щеше да бъде разрушен от тъжни мъже, които изпитват вина без причина. Един цитат на Кастанеда е показателен: „Любовта, Хенаро – е животът, – казал дон Хуан, – Той иска да прегърне Земята, но понеже е малък, всичко, което може да направи, е да плува в нея. Но Земята знае, че той я обича и се грижи за нея. Именно затова, Хенаро, животът е изпълнен докрай, и неговите чувства, където и да е той, са наситени, силни и истински.
Само ако обичаш тази Земя с нестихваща страст, само тогава може да се освободиш от тъгата. Войнът винаги е весел, само защото неговата любов към Земята е неизменна, а обектът на неговата любов винаги го засипва с даровете си.“
