„Всъщност и аз не съм съвсем сигурна къде е моята драма, но не се чувствам нито спокойна, нито щастлива. Нито пък има кой да ми даде съвет как да постъпя.

Имам едногодишна връзка и сега ще ви разкажа за всичките ни върхове и падения през тази година. Още от самото начало приятелят ми не беше съвсем сигурен в намеренията си към мен. Виждахме се само за секс, и двамата не искахме нищо повече. Но аз започнах да се влюбвам. Признах му чувствата си, а той ми каза, че не знае какво иска…Не искаше да се обвързва, а в същото време и той много ме харесваше и искаше да ме опознае…

След около месец ходене по мъките и чудене иска ли да е с мен или не той се реши! Каза ми, че много, много, наистина много се е влюбил в мен и след това както във всяка връзка, първите няколко месеца беше вълшебно! Той беше това, което винаги съм търсила.

Забравих да спомена, че преди това съм имала 2 около двегодишни връзки и бях много разочарована от мъжете като цяло, а той беше това, което исках. Но миналото както обикновено се обади. Той близо година е преследвал момиче, което изобщо не му е обръщало внимание и е правело с него каквото си поиска. Възползвала се е от чувствата му и го е използвала по всевъзможни начини. И след като я е преживял си е казал, че повече няма да позволи на никоя да се държи така с него, включително и на мен.

Започна да се ядосва за най-малкото противоречие помежду ни, аз трябваше да съм идеална, да не го разочаровам. Разбирах го и се опитвах да му покажа, че аз няма да постъпя така с него, какво ли не направих и след всичките ми усилия започнах да осъзнавам, че всъщност не заслужавам това. Аз бях тази, която цял месец се влачеше след него, докато той реши дали иска да бъде с мен и след това пак аз бях тази, която се държеше мило и търпеше всичко в името на това той да е щастлив. И естествено и аз от своя страна започнах да изисквам много от него. Реших, че заслужавам повече и исках повече. За известно време това проработи, но не след дълго и двамата се уморихме да бъдем идеални, да покриваме всички изисквания на другия и се стигна дотам, че сега и двамата не правим абсолютно нищо другият да бъде щастлив. Живеем заедно, но все едно сме разделени, спим в едно легло с гръб един към друг. Последният път, когато го попитах дали ме обича (не ми го беше казвал сигурно от месец, но и аз не бях особено разочарована), той ми отговори: „Ами, би трябвало да те обичам“.

Големият ми въпрос е какво да правя? Да зарежа ли всичко? Да се опитам ли да възродя любовта ни? Сигурна съм, че тя все още съществува, обожавам този човек, той наистина е всичко, което някога съм искала, сигурна съм, че и той ме обича. Просто не знам какво става с нас. Може би връзката ни е изчерпана.“