Миличка, никой за нищо не ти е длъжен

През 1966 г. инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което до днес обикаля света чрез медиите. Той се опитал да обясни на детето си, че нищо на този свят, дори любовта, не може да се възприема като даденост.

Здравей, миличка,

Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало – книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право“. Да ги печелиш и „заработваш“ трябва всеки ден.

Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.

Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е длъжен.

Източник: harrybrowne.org / превод: spisanie8.bg

Коментирайте във Фейсбук
Share This